Повече от защитена територия
Световната мрежа на биосферните резервати.
Създадена през 1970г. от ЮНЕСКО, програмата „Човекът и биосверата” цели изграждането на научна основа, насочена към подобряване на взаимоотношенията между хората и обкръжаващата ги среда.
Концепцията за биосферните резервати, търси начини за изграждане на мостове между хората и природата. Те са средство за споделяне на знания, места за научни изследвания и доходи за местното население.
Управителното тяло на програмата е Международният координационен съвет, състоящ се от 34 страни-членки. Предлагат се от правителството на страната, в която се намират, оценяват се на международно ниво и след обявяването им остават под държавна юрисдикция.
България се присъединява към програмата през 1977г. с обявяванто на 17 биосферни резервта, което я нарежда на десето място по брой биосверни резервати.
Но нито един от тях обаче не притежава преходна зона, която е най-важната характеристика на тази концепция.
Какво е биосферен парк?
Основната разликата между биосферен парк и резерват е зонирането.
За да бъде осъществена на практика концепцията за биосферния парк, той трябва да притежава три свързани зони –сърцевина ( резерват ), буферна и преходна.
Сърцевинната зона ( резерват )включва едина или няколко строго защитени територии и осигурява дълготрайно опазване на ландшафтите, екосистемите и видовете.
Буферната зона най-често огражда сърцевинната зона. Тя акцентира бърху устойчивото ползване на природните ресурси, което да носи облага именно на местното население. В тази зона могат да се извършват образователни дейности, рекреационни дейности, туризъм.
Преходната зона е разположена навън от буферната зона. В тази зона са разположени селищата. Всички заинтересовани страни – местни жители, природозащитни институции, учени, неправителствени организации, различни културни групи, частни предприятия, правителствени институции и др. – трябва съвместно да работят за устойчивото развитие и използване на ресурсите в полза на всички хора които живеят там.
Функции на биосферния парк.
Природозащитна функция-да допринася за съхраняване на ландшафтите, екосистемите,видовото и генетично разнообразие.
Развиваща функция-да насърчава икономическото и човешкото развитие като запазва културната идентичност и природните дадености на територията.
Логистична функция-да осигурява подкрепа за демонстрационни проекти, природозащитно обучение, научни изследвания, които имат отношение към местните, националните и световните проблеми на природозащитата и устойчивото развитие.
Кой отговаря?
ЮНЕСКО не налага никаква промяна бърху собствеността. Всеки парк разработва собствена система за управление.
Местна общност създава Управителен съвет или комитет, който да планира или координира различните дейности с участието на всички заинтересовани страни.
Взимането на решения за тяхното управление става с участието на всички заинтересовани страни.
Кой има полза?
Директни ползи за местното население са „съживяването” на местния бизнес чрз насърчаване на развитието на устойчиви, природосъобраязни практики за земеделие и живитновъдство, горско стопанство, екологичен туризъм, рибарство и др.
Широката международна извстност и добър имидж на Програмата „Човекът и биосферата” привлича многобройни туристи в биосферните паркове и предизвиква голям интерес към закупуване на местни продукти и услуги.
Кой плаща?
Всички! Нивото на финансиране зависи от дейностите и проектите, които се реализират на територията на биосферния парк. Често допълнително финансиране дори не е необходимо.
