 | Една от целите на Беглика Фест е запазването на популацията му.Токовищата му са разположени само във вековни иглолистни и букови гори и той изчезва заедно с тяхното изсичане. Сериозна заплаха за глухаря е и незаконният лов за препариране. |
Video Sound
|
" Ловът на глухари е като първата любов. Направиш ли го един път вече знаеш как. Въпросът е да ти покажатстъпките на танца, докато слушаш токуването на дивия петел". За съжаление, това е най-честият повод заспоменаването на глухаря в днешно време.
Защо е ценен ГЛУХАРЯТ?
Рядко можете да го срещнете случайно в природата. Петелът отбягва места, където има присъствие на хора. Има перфектен слух и зрение, изграждани още от времето на терциера ( 65 - 1 млн г . ) - период, известен с широкомащабно масово измиране на растителни и животински видове в рамките на един кратък геоложки период. Нелетящите динозаври измират още в началото на терциера, а някои техни представители по време на периода. С това масово измиране се отбелязва краят на Мезозойската ера и началото на Ценозойската.
Глухарят издава най-уникалния и неподражаем звук в нашата фауна. Веднъж в годината, за две-три седмици през пролетта инстинктът за продължаване на рода отприщва токуването. То се състои от три различни по вид елемента, свързани в една композиция: чукaне (наподобява тракане с две сухи пръчки), "плюкане" ( наподобява изваждане на тапа от бутилка), и "брусене", (звук като от точене на коса). Когато започне "брусенето" , петелът запушва ушните си канали и така докато "бруси", оглушава временно за две-три секунди.
Глухарят лети бързо, ниско и шумно между дърветата или над тях. Излита често, най-често поединично. Дължината на тялото му е до 95 см, а размахът на крилете достига 85 - 125 см. Глухарът е разпространен у нас в Родопите, Рила, Пирин от 1200 до 2000 м надморска височина.
Сватбува на определени места, наречени токовища. Понякога между мъжките се води ожесточени борби. Ухажването през деня става на земята, а след полунощ пее от дърветата.
Храната на глухаря се променя в зависимост от сезона. През зимата се храни с иглиците и пъпките на белия бор. След топенето на снеговете търси храната си по земята. През пролетта и лятoто в храната му влизат плодове, малини, къпини, хвощове, различни растения, треви и храсти. При възрастните птици храната е основно растителна. За новоизлюпените малки е важна насекомната храна.
Включете се в танца за ГЛУХАРЯ
СУПЕР ПЕРЕЛИК
дОРА яНКОВА
"The hunt of wood- grouse is like the first love. If you make it once, you know how. The question Is, somebody to show you the steps of the dance, while listening the song of the wood-cock."
It`s a pity that nowadays it`s the most frequent reason to mention the bird.
One of the aims of Beglika fest is to preserve its population.The capercaillie inhabits only old-aged pine and beech woods and disappears along with their cutting down. A serious threat for it is the illegal hunt for stuff. Our aim is to declare several habitations of the capercaillie in the Rhodopes for protected areas: thus the forests can be saved from cutting down and the wood-cock will keep its home.
More about the capercaillie:
Why is the wood-cock so precious?
It is a great chance to meet the capercaillie in nature by accident. It avoids places visited by people. The wood-cock has a keen hearing and sight. They have been developed since the time of Tertiary (65 - 1 mil. Y.) - a period, famous with the mass passing away of plant and animal species within a short geological period. The non-flying dinosaurs have died at the very beginning of the Tertiary and some of them - during the period. This mass extinction of the species marked the end of Mesozoic era and the beginning of Cenozoic period.
The capercaillie produces the most unique and inimitable sound of our fauna. Once in the year, springtime, for a couple of weeks, the instinct for prolonging the species starts "tokuvaneto". It consists of three various kinds of sounds, connected in one composition: knocking (it is like hitting two dry sticks), "plukane" (it is like pulling cork out of a bottle) and "brusene" (a sound that resembles whetting scythe). When the last element begins, the cock closes its ears` channels and for a several seconds it is deaf.
The wood -cocks are flying quickly, low and noisily between the trees or above them. They fly off often, one at a time. The length of the body reaches 95 cm and the spread of the wings 85-120 cm. The capercaillie is spread in Bulgaria in the mountains: Rhodope, Rila and Pirin from 1200 m. to 2000 m. above sea level.
The cock makes its wedding at certain places, called "tokovishta". Sometimes the male birds make cruel fights. During the day the courting is on the earth, after midnight it sings from the trees. The food of the capercaillie is different depending on the season. In winter it eats leaf-buds and needles of the white pine. After snow melting, it searches for food on the earth. During spring and summer its menu includes fruits, raspberry, blackberry, horse-tail and other plants. The adult birds eat mainly plant food. For the baby- birds insect food is important.
Join the dance of CAPERCALLIE
